Защо хората учат психология?

Съвременна психология

Когато започнах да уча психология преди повече от 5 години всеки се чудеше, защо реших да уча психология. Като всеки повтаряше един и същ въпрос: Защо  уча психология? В умът ми излиза един въпрос: Какво мотивира един човек за да разботи професията на терапевт, и да прекара шест години от живота си в изучаването на психологията?

Отговорът е, че често хора, които учат психология, се опитват да излекуват собствените си рани, разбира се, не е при всеки този случай , но при по голяма част от студентите които изучават психологията.Понякога тяхните  рани са от семейства им,и съзнателно или несъзнателно те решават да поемат по този път към психологията.

Призванието винаги трябва да се направи по свое желание. Ето защо, Карл Густав Юнг заговори за раненият лечител. Тъй като това са именно самите раните, които правят човек чувствителен към страданията на другите. Затова е важно,  терапевтът да се разбира и да лекува собствените си рани.

Начинът, по който терапевтът придобива все по-дълбоко разбиране сам върху  себе си, както и на човешкото същество и в крайна сметка хората с по-състрадателни сърца се развиват, като терапевти и  по лесно постигат съпричастност със своите пациенти.

По-специално, тъй като сега виждам себе си като терапевт, Мога само да кажа, че моята професия е една от най-добрите и е единствената професия, където клиентът няма никаква причина. Но също така е изключително трудна и за мен. Защото, за да се допринесе за заздравяването на друг трябва, много добре да обработвам и познавам моята област в дълбочина, т.е. терапевтът трябва да си знае. Само тогава може да се обработи и подготви отново.

Не се опитавам да кажа, че вие ​​трябва  да отидете на индивидуална терапия.И не значи, че не може да започнете терапевтичната активност, докато нещо не се обърка или имате проблеми вкъщи. Тя е по-скоро да бъдате готови да усещате, че сте повече и да направите всичко необходимо за вас да получите и да бъдате здрави.

Най-добрият учител, терапевт

Нашите пациенти са нашите най-добри учители. При работа с тях ние правим опити. Във връзка с това какво ви пожелава всеки терапевт, който има най-малко един труден пациент. Така неизбежно те показват нашата липса на теоретичност, като лични въпроси, които не решават раните на нашия живот, и чрез знания не се излекуваме. Разбира се, аз говоря за пренасяне и контролиране, които са силно проучени в психологията, и не се отдава голямо значение.

Например, ако пациентът не е в състояние да говори непрекъснато и слушане може да вбесява терапевта. Това се случва, особено ако терапевтът е имал проблем в детството,където  майка му говори непрекъснато, а той е нямал никакъв интерес. Вътрешният гняв, който може да възникне в контакт с пациента, е най-вероятно наистина насочено срещу майка му. В психологията това се нарича контрапренос.

Обяснено е, че хора, които учат психология (най-вече), са хората които искат да се излекува всъщност, но разбира се, има и причини, които водят някой хора до решението да учат психология, защото са имали к разстройство брат и / или семейство (ASD, Аспергер, OCD, ADHD, синдром на Даун, между другото). А ти ... защото учи психология?